Митове и легенди за прозорците и екрана

8^ми септември 2005, Vivo

Стартирате приложението.
Веднага кликате два пъти върху лентата със заглавието.
И ето прозорецът е заел целия екран.

Колко удобно!
Или може би всеки път внимателно прицелвате бутона в ляво от хикса?!
Владеете ли вече магичната комбинация Alt-Space-x (последователно)?

Без да се усетите максимизирате всеки прозорец, с който работите.
Е, с изключение на някои малки помощни програмки.
А и за да ви е още по-удобно, някои програми направо се пускат на целия екран.

Познато ли ви е това поведение?
Като всеки откърмен с Windows потребител и вие сте цар на максимизирането.

А питали ли сте се нужно ли ви е това?!

• Не е ли малко странно на съвременните едроплощни монитори рисуващи 786432 и повече пиксели да отворите любимия си интернет навигатор и да гледате сайт, чието съдържание заема половината ви екран?
• Или може би кореспонденцията ви е толкова пространна, че за да четете писмата си се нуждаете от всички тези 768см² от 17 инчовия си монитор?
• И нужно ли е минавате през taskbar-а при всяка сметка с калкулатора, докато пишете документ в текстовия редактор? А да, има и лесен начин: с Alt-Tab.

... Резултатът е многозадачна операционна система с еднозадачен потребителски интерфейс.

[Очаквайте сериозно по темата: за и против прозорците на цял екран]

Ето и продължение: Прозорците превземат екрана.