Правенето на потребителски интерфейс си е древно изкуство
,
Интересно четиво от самото начало на хилядолетието.
Писано от експерт по шрифтовете, един от създателите на ClearType, технология която, както много други неща от Майкрософт, е бързо разпространена по компютрите на повечето хора.
Пет века дизайн на потребителски интерфейс
Бил Хил, Майкрософт корпорейшън, януари 2000
"Направих програма с потребителски интерфейс толкова естествен, че хората могат да работят с него в продължение на часове без умора. Всъщност интерфейсът беше толкова прозрачен, че 'направо изчезна' сякаш беше част от мозъка на потребителя и изобщо човек забравяше, че ползва продукт."
Звучи като Свещения Граал в дизайна на интерфейс, нали? Утопично бъдеще, в което сме закачени за свят с виртуална реалност?! Не познахте. Всички работим с толкова естествен интерфейс, почти всеки ден от живота си. Нарича се "Книга".
"Книгата", като се заровите до същината ѝ, не е нищо повече от следи от въглен по дървесни стърготини. Но завладява вниманието ни и го държи с часове. Не само това, а когато четем книга, тя изчезва. Вече не осъзнаваме "книгата" която държим, "истинската книга" се случва в главите ни.
Като разработчици отговорни за потребителския интерфейс и дизайна на уеб страници можем много да научим от това как работят книгите, за да направим нашите програми и сайтове по-привлекателни и лесни за разбиране и ползване от хората.
[…]
Как така книгата прави това което прави? Къде е магията? Тези два въпроса бяха началната точка в проучване, което предприех миналата година, което помогна за разработването на доста технологии, включително ClearType™, технологията за показване на шрифтове която обявихме миналата година на Comdex, която значително подобрява читаемостта на текст на LCD екрани.
Един задълбочен анализ на това как книгите работят, показва че те използват изключително зряла и сложна технология. Трудно е да се прокара тази идея в Майкрософт или сред разработчиците където и да е. Няма копчета, камбанки, свирки или мигащи светлини. Очевидно няма код който да работи. Но има истинска технология. Технология, чиято цел е да е невидима, да позволи на потребителя да се потопи и потъне в съдържанието.
Основната задача при четене е разпознаването на думи. Когато се учим да четем, може да започваме с азбуката, отделните букви, но в един момент повечето от нас пресичат един праг след който формата на думата "врата" е запечатана в паметта. От този момент никога не четем буквите в-р-а-т-а, просто разпознаваме цялата дума. Когато станем по-опитни читатели, можем да четем на по-големи единици, фрази изречения, дори параграфи. Но думата е основната градивна единица.
Тук се крие първият проблем, който касае компютрите. Науката и изкуство типография еволюира в продължение на хиляди години (защото това е развитие от системи за писменост, които много предшестват Гутенберг), за да създаде форми на думите на хартия, които ние мигновено да разпознаваме. Без да има усилието.
На екран обаче имаме проблем: ниска разделителна способност.
Дори преди 15 години, разделителната способност на среден лазерен принтер беше 300 точки на инч. Днес все по-често е 600 и дори 1200. С толкова малки точки възпроизвеждаме дори фините детайли по шрифта, които са се развивали през вековете, за да помогнат на разпознаването на думите.
На хората е нужно - не просто им харесва, а им е нужно - да четат при относително малки големини. Проучването как става читаем текста, проведено от хора като проф. Майлс Тинкър и колегата му Доналд Патерсън, разкрива, че за читаем текст началната големина е около 9 пункта (при хора без зрителни увреждания). Читаемостта се подобрява при 10 пункта, става още по-добра при 11, малко отслабва при 12 пункта и става доста по-зле преминавайки 14 пункта.
Това не подлежи на пазарлък. Така функционира човешката зрителна система и е факт, че областта на най-острото зрение (фовеа) е с диаметър едва 0.2мм.
Серифните шрифтове, като Times New Roman и Palatino, са по-добри за продължително четене от безсерифните като Arial и Helvetica. Серифите са малките чертички в края на основните черти на буквите. Те помагат да се свържат буквите заедно и да оформят "гещалт" от думи и да улеснят разпознаването. Също помагат като водят окото хоризонално по редовете текст.
По времето когато навлизат лазерните принтери с 300 точки/инч резолюцията на т.нар. графичен потребителски интерфейс на компютрите, Windows и Macintosh машини, е едва 72 точки/инч. Днес масово сме достигнали 96 точки/инч, защото има технически проблеми при произвеждането на по-голяма точност.
Забележете контраста с подобрението на резолюцията при принтерите за същия период и става очевидно че има тежки проблеми за решаване преди да навлезе сериозно подобрение в екранните разделителни способности.
[…]
Има и друг проблем с показването на шрифт при малки размери: междубуквеното разстояние. Разстоянието между буквите е точно толкова критично за неусетното разпознаване на думи колкото и фóрмата на буквите. Oпитайте да разчетете думата в р а т а. Това е преувеличение за демонстрация, но ефектът е налице дори при доста по-малки проблеми с разстоянията. И е още по-критичен при някои двойки букви (t и o, например), оттам следва развитието на кърнинга за двойки букви, с който се премахва излишното разстояние между някои символи, за да паснат по-добре оптически (напр. fi).
Проблемът е, че пикселът е твърде груба "четка", за да възпроизведе изтънчеността на шрифта. Все едно някой да ви помоли да нарисувате Мона Лиза с бояджийски валяк.
Технологии като традиционния anti-aliasing, или посивяване, който опитва да заглади "назъбените" ръбове на буквите, не работи при тези размери. Те използват все същия валяк - просто го потапят в различни степени на сивото и размазват около ръбовете. Ефектът върху дребни (четими) размери текст е, че буквите се размазват и губят контраст. Читаемостта е сериозно нарушена - като да опитвате да четете книга с чужди очила.
[…]
Има още от статията, но това е най-забавното. Като цяло е уводна в новите (тогава) технологии за по-добро показване на шрифт на екран. Тъкмо са произведени Verdana и Georgia.
Текстът е извлечен от MSDN преди доста време. За съжаление не можах да го открия публикуван оригинално никъде в момента.