Лакуна

Съдържание

Вижте най-новата публикация

Прозорците превземат екрана

|

26ти октомври 2005, Vivo


В продължение на Митове и легенди за прозорците и екрана.

И така, добре ли е да "максимизираме" прозорците?

Интересни неща пище в "Meet the life hackers".
(вижте статията в www.collisiondetection.net, повече от 400 реда e)
Цитатите по-долу са интерпретирани откъси от въпросната статия.

Накратко там става дума за работата на хората с компютър и колко е наситена тя с прекъсвания. Телефон звъни, мигат съобщения и писма, колегите пускат понякой нов виц и т.н. Като цяло това е лошо, но все пак неизбежно, а се оказва че има и хубави страни.

Естествено вече се е появила наука за прекъсванията. Хората имат време да отделят 1000 часа, за да се занимаят с това как всеки си върши работата и въобще старателно да разгледат цялата "лудница" на работното място и в офиса.

Бързо стигат до извода, че положението е много по-зле отколкото сме си мислили и че работата ни днес е interrupt driven, водена от прекъсвания иначе казано.

И така водещи експерти в новата наука като Mary Czerwinski (между другото наемана от Lockheed да помага на NASA за информационната система на Международната Космическа Станция) прави редица проучвания.

Наред с любопитни решения за грижовно съобщаване на важни неща на астронавти тя стига до разни изводи... Които, като повечето изводи от проучвания за ползваемост, след като ги видиш се пляскаш по челото казвайки си: естествено, няма как иначе да е. Жената работи за Microsoft, не за Apple.

[В изследването си Mary Czerwinski] открива, че потребителите са неуморни като колибри. Хората жонглират средно с шест различни прозореца - едновременно няколко писма, може би страница или две в мрежата и Powerpoint документ. Още по-изненадващо е, че прекарват едва по 20 секунди на прозорец преди да превключат на друг...

Значи хората ползват прозорци и доста често ги превключват... нищо ново дотук.

Като започнеш да се занимаваш с много задачи, работната ти площ много бързо се оказва затрупана с отпадъци. Поради тази причина, когато ти прекъснат работата по дадена задача, са ти нужни 25 минути да възобновиш заниманието.

Хмм. Двадесет и пет минути са много време. Не ви се вярва и при вас да е така, нали...

След като работещите в офиса са били буквално погребани сред множество прекъсващи ги екрани, те забравят какво са тръгнали да правят.

Не ни се иска да сме толкова лековати: очакваме, че сме способни бързо да възобновим и да приключим всяка задача, например ангажирано попълване на някакви формуляри, след като сме били разсеяни от телефонно обаждане. Но не се получава.

Така се появяват бележките залепени по бюрото и екрана. Може да ви се струва смешно, но признайте че са доста популярни.

На голям екран хората изпълняват задачи най-малко 10% по-бързо, а понякога до 44% по-бързо.


Употребата на прозорци може
да ускори работата.

Екранът не ни стига и същевременно го заемаме с по един прозорец, който смятаме за важен.

Проблемът е сложен, но едно е сигурно - работата на цял екран е отживелица от времето когато сядаш пред компютъра и два часа не мърдаш от Word.

Хубавото, при работа на цял екран, е, че виждаме голямо количество информация; а лошото е... отново, че виждаме голямо количество информация, и по този начин скриваме друга, която може би ни е нужна.

Две са пречките пред работата с прозорци, ако изключим навика, което не е лесно. Това са:

Ако опитате да работите в прозорци - няма да ви е лесно. Малко неестествено ще ви изглежда и ще трябва да сте търпеливи. Но нищо няма да загубите. Може да опитате да подредите работната си среда и станете по-продуктивни.


+ Напишете коментар


Вашето име: *

Поща: (не се показва, нито се споделя)

Коментар: *

За lacuna.specto.org | Абонирайте се за Лакуна (Atom емисия)